Вече повече от месец продължава дискусията по проблемите на доставяния газ и задълженията на четирите топлофикации. Отношението на отговорните фактори в държавата е повече от безотговорно. То показва или пълна неграмотност по тези сериозни проблеми, или пълно безразличие за това, което става. Какви ли не комисии се самосезираха, но само за да вдигат шум, че съществуват, и да ни напомнят, че са на държавна издръжка. 

На гласоподавателите отдавна им омръзна да слушат глупости. Българинът се интересува дали е останало нещо в джоба му и как ще изкара зимата?

Мина времето, когато някои политици сърфираха на върха на вълната по тези проблеми, но само с приказки те не се решават. Хората виждат как горещият картоф се подава от ръка на ръка и вече започна да им писва. Те искат да знаят какво ги очаква в близкото бъдеще, искат да знаят истината.

Има ли някой в тази държава да им я каже?

Държавната комисия за енергийно и водно регулиране вече реши да се увеличи цената на доставяния природен газ с 23,89 % от 01-ви октомври. Това естествено е недостатъчно за газовото дружество, което искаше по-голям скок. Затова ни очаква и следващото планирано сериозно увеличение от началото на 2009 г. с още 21,4 %. Тежко и горко на потребителите на природния газ – някои от тях няма да издържат. Това все пак е пазарна икономика.

Това е неминуем процес – в цяла Европа, с малки изключения, цената на природния газ, както на руския, така и на този, добит в Северно море или в Северна Африка, е доста по-голяма от тази, която е в нашата страна.  Преди две години се актуализира договора с руския доставчик, който поради търговски клаузи в него е засекретен.

Трябва да се знае, че без годишния внос на тези 3-4 милиарда нормални кубически метра природен газ за нуждите на България, нашата държава не може. И този газ отива не само в някои топлофикационни дружества, но се използва в химическата и металургическата промишленост, както и в други сфери. Консуматорите на Булгаргаз са над 400 на брой. Не искам да изпусна и лицензираните дружества за битовото газоснабдяване, които още не са проходили нормално на българския пазар.

Ако газовото дружество не си събере парите за доставения газ, то няма да може да си плати авансово газа на руския доставчик. Това трябва да бъде ясно като бял ден. Така че опитите на г-н ГОГОВ да обясни реалната ситуация са напълно правилни за един стопански ръководител. Но някои политици се постараха да го сплашат, от което няма никаква полза.

Все още “на прицел” са четири топлофикационни дружества – тези в София, Враца, Плевен и Бургас, които се оказва, че дължат доста пари на  газовото дружество. За някои от тях се приложиха наказателни мерки с прекратяване на газоподаването, но силното обществено мнение и желанието на собственика на последните три дружества да разсрочи дълга им, доведоха до нормализиране на доставките на природен газ.

Много по-сериозно е положението в София. “Топлофикация София”АД е акционерно дружество, най-големият консуматор на природен газ в страната. В столицата, в генериращите мощности на централите се консумира повече от 1/4 от доставяния в страната природен газ. Изоставането на цената на топлината енергия през последните две години в сравнение с тази на природния газ доведе до натрупване на сериозни задължения на софийското топлофикационно дружество спрямо Булгаргаз. Не бива да се остава с впечатление, че в миналото не е имало задължения – да, имаше, но в по-малък размер. До 2005 г. държавата чрез Министерството на икономиката и енергетиката субсидираше централизираното топлоснабдяване, защото се съзнаваше, че цените на топлинната енергия за потребителите не могат да нарастват силно, тъй като това се отразява негативно на крайните потребители, а те в София са над 400 000 домакинства.

За съжаление нормативната уредба в областта на централизираното топлоснабдяване не решава проблемите както на доставчика на “парното”, така и на потребителите. Въвеждането на т.нар. топлинно счетоводство доведе до сериозни междусъседски войни.  Дяловото разпределение на консумираната топлинна енергия е една етажна собственост е въведено в почти всички европейски държави и работи нормално, но ние тук в България сме по-особен тип хора, винаги сме недоверчиви, искаме да не се минем, склонни сме към хитрости и последствията са налице. Топлинната енергия постъпва в сградата в т.нар. абонатна станция и след това се насочва към отоплителните тела (радиаторите), чешмите и душовете, ако са отворени съответните вентили. И за който не си плаща навреме може да се пристъпи към изключване на отоплителните тела и подготовка на документи за съдебна процедура чрез съдия-изпълнител. Тези методи не са ефикасни, и затова т.нар. просрочени вземания на топлофикацията в София спрямо неизрядни потребители на топлинна енергия вече са над 250 милиона лева.

В коментар към изразено мнение по една предишна статия споделих, че в столицата на Австрия – Виена, след дълги дебати и десетина години по-късно от София, са пристъпили към реализиране на централизирано топлоснабдяване. В австрийската столица има около 10 централи, в които също се изгаря природен газ, като най-голямото бижу в центъра на града е една прекрасна централа за изгаряне на отпадъци, която дори е обявена за паметник на културата. Във Виена, в средата на 60-те години на миналия век са решили и са въвели т.нар. хоризонтално захранване на  апартаментите в сградите, като по този начин всяко домакинство е независимо от съседите си, и ако не си плати навреме сметката, в правото на градската топлофикация е да изключи топлозахранването му (само на нередовния). Статистиката сочи, че през последните три години събираемостта в австрийската столица е почти 99 %, а тези които не са си платили навреме, или са били в провинцията, или са имали някакви други проблеми. Но да им имаме проблемите на австрийците!

Ще дам и един друг пример – за финландската столица Хелзинки. Там топлофикацията на града по мащаби е почти колкото софийската. В Хелзинки няма въведено топлинно счетоводство в сградите, не са поставени разпределители по радиаторите. Срещу тази топлофикация стоят само около 10 000 потребители, толкова колкото са отопляемите сгради в града. И там всеки домоуправител на сграда сам попълва една бележка със засечените от него показания на топломера в абонатната станция, изпраща бележката в топлофикационното дружество и след пет дни следват сметките за всички живущи в сградата. Ако човекът е допуснал някаква грешка при изписване на цифрите, компютърът реагира незабавно и служителите на топлофикация влизат в незабавна връзка със съответната етажна собственост за изправяне на грешката. Може ли това да стане у нас?

И в двата европейски града отношението на доставчика и потребителите е повече от коректно. Доставчикът съзнава, че трябва да бъде роб на своите потребители, защото без тях е заникъде, защото в тези страни съществува истинска конкуренция. Ако някой пожелае може да се откаже от централизираното топлоснабдяване и да се газифицира, както е в Прага – столицата на Чехия, където по улиците приятелски са положени както топлофикационните тръби, така и газоснабдителните тръби. Естествено, че изборът за отопление зависи от предлаганата цена и качеството на услугата.

В Дания, например още в средата на 70-те години на миналия век за всяко населено място е разработен мастерплан, като съответното кметство преценява какво да бъде отоплението – дали на газ, или чрез централизирано топлоснабдяване. И там, където е реализирано едното, не влиза другото, и обратното.

И четирите държави, които посочих за пример са в Европейския съюз, както и ние от 01-ви януари 2007 год.   При тях, както и в съседна Румъния са решени тези проблеми, защото има разбиране от политиците и от обществото. Сериозни проблеми с “парното” засега няма и в приватизираните топлофикационни дружества в Пловдив и Варна. Това също е показателно.

Изгарянето на скъпия природен газ изисква и ново отношение – в другите държави отдавна са го осъзнали. В техните централи при изгарянето на природен газ са въведени така наречените когенерационни и тригенерационни съоръжения, т.е. с определено количество газ се произвежда топлинна и електрическа енергия.

В началото на тази година в почти всички европейски държави се обсъди предстоящата енергийна криза, на фона на световната финансова криза. В тези държави се взеха сериозни мерки за преодоляване на кризата. Какво направихме ние в България? НИЩО! И ЗАЩО?

Защото у нас е по-важно да мислим за избори, за власт… Не ни ли писна вече? Не са ли достатъчни близо 19 години демокрация. Народът не го ли изтощихме прекалено?

30.09.2008 г.